Защо не започва реформата в науката и образованието

    

Автор: доц. д-р Любима Йорданова

На 2 август 2007 г. виртуалният вестник "Още инфо" е публикувавал статията на колежката ст.н.с. в Института по физика на твърдото тяло г-жа Маргарита Грозева "Дано някой ме опровергае. Защо никое правителство не поиска да реши проблема с науката и образованието".

Между другото колежката Грозева споменава, че "може би съсипването на българския научен потенциал не се дължи само на леност да се набележи стратегия, а тъкмо обратното: проблемът да е в интерес на властта. Май не й трябват умни хора на държавата". На всяка държава й трябват умни хора. Особено на изостанала в развитието си държава, която вече е част от Общността на европейските народи, но показва много ниски показатели на развитие във всички области на живота.

Аз съм човек от обществените науки и ще дам друг ракурс на проблема, като се съобразя със степента на социално развитие на държавата си през 90-те години и в началото на 21-ви век и Европейската политика в областта на образованието, обучението и научните изследвания.

Към анализа на ситуацията

През 90-те г. на българите не им беше до наука. Страната преживя социалната си революция. Политическата промяна беше в центъра на живота. Антикомунистическата тенденция беше много сила.

Пиша тези редове като пряк свидетел и учен-коментатор на събитията. По това време изследвах езика на Промяната след 1989 г. на базата на лозунгите, надписите, скандиранията по време на митингите и шествията. Серията изследвания са на базата на автентичен емпиричен материал, който сама събирах по улиците на София.

В този аспект няма нужда да обсъждаме поведението на образователните министри през 90-те г. Тяхното поведение се характеризираше със силна политизация и най-вече - с непознаване на Европейските норми в образованието и науката.

Все пак през 1999 г. България подписа Болонската декларация, действие, което ни приобщава към съвременни процеси, течащи в Европейското висше образование. През декември 1999 г. на Срещата на върха в Хелзинки държавата ни получи покана за започване на преговори за присъединяване към Европейския съюз, а от март 2000 г. е Лисабонската стратегия за изграждане в Европа на общество, базирано на ЗНАНИЕТО. Т.е. за образователните министри на последните две правителства прошка просто няма. Това са г-н Владимир Атанасов, г-н Игор Дамянов и г-н Даниел Вълчев. И тримата са от НДСВ.

И доката първите двама са просто безпомощни, третият е тарикат, който гледа на пребиваването си в Министерството на образованието и науката като на свой личен бизнес-план и ни най-малко не се интересува от проблемите нито на образованието, нито на науката. Имала съм личен разговор с него - не в Министерството, той не благоволява да приема учени, а в телевизия bTV. Предложих му да му преведа най-важните документи от работата на Европейските ресорни комисари Фигел и Поточник. Не пожела.

Въпреки това му ги изпратих. Никаква реакция. Съветници му са такива недоразумения като г-н Орлин Кузов, който не е и чувал за Европейските програми по eLearning, eTwinning, lifelong learning. "Баламосва", за съжаление това е точната дума, журналистите с духане на свещички за ознаменуване на "значимото" му двегодишно пребиваване в МОН. До там се свежда дейността му. До пребиваването.

Не е по-добро положението в парламентарната Комисия по образованието и науката, оглавявана от г-н Лютви Местан, който няма никаква представа дори от проблемите на образованието и науката в България. Поставен е там по партийна линия, по смешната схема 8 - 5 -3. Т.е. за управляващата коалиция схемата е важна, не конкретната компетентност на личността. Затова нещата в България не вървят. В самата Комисия хората, които биха подкрепили реформата в науката и висшето образование, вече са в пенсионна възраст и лично не са заинтересовани. Все едно е дали са от БСП, АТАКА или друга партия. Те са извън проблема.

Какво е положението в БАН? Управителен съвет от хора в надпенсионна възраст, повечето със страх от Интернет и невладеещи западноевропейските езици. За каква реформа да говорим тогава? Науката в БАН си стои на равнището на 70-те г. Няма раздвижване на пластовете през последните 18 години. Съветската схема продължава да съществува с централизация, титлите академик и член-кореспондент.

Европейската реалност показва децентрализация и израстването в науката е до професор. Науката е съсредоточена в университетите, а не в странично образование, отдалечено от студентите.

Все едно е дали председателят на БАН се казва Иван Юхновски или Драган, или Петкан. Просто не трябва да има председател на БАН, както не трябва да има и Централно управление на БАН. Още синекурни длъжности, още харчете на държавни пари. Какво работят учените от Централно управление на БАН? Нищо не работят. Харчат парите на държавата за боядисване на сградата и изложби, организирани във фоайето, които никой български гражданин не посещава. Ако са учени, те ще работят като такива в научните институти на БАН.

Институтите на БАН в България са оставени на доизживяване. Заплащането на учените не достига средното равнище на заплащане в сферата на бизнеса у нас на нискоквалифицираните работници. Това е добре да се запомни. В България нискоквалифицираният труд се цени повече от труда на висшиста - на лекаря, учителя, учения, явление непознато в Европейския съюз, освен в най-изостаналите държави от Югоизточна Европа, между които и България.

Пътища за разрешаване на проблема

• Искане на оставката на министър Даниел Вълчев за несправяне с реформата и хармонизацията на висшето образование и науката в България със ситуацията в Западна Европа. Позоваване на "Закона за научните степени и научните звания" от 1972 г., който и сега изисква от българските учени да подпомагат развитието на социализма в страната;

• Предоставяне на български език на министъра на водещи документи на Европейската комисия, отнасящи се до реформата, за да може да ги прочете;

• Изискване от страна на учените на създаване от МОН на Пакет от законопроекти за реформата във висшето образование и науката с уточняване на срока;

• Предлагане на учени, именно на учени, на хора, които познават съвременните проблеми на българската наука, като експерти, които да подготвят законопроектите, като се съобразят с Европейските документи с уточняване на срока;

• Предоставяне на Пакета от законопроекти на Комисията за образование и наука в Народното събрание с изискване да бъде приет с уточняване на срока и предоставяне на разглеждане в Пленарната зала с уточняване на срока;

• Отрязване на главата на октопода в българската наука по законодателен път - Централно управление на БАН и даване на академична свобода на научните институти за самостоятелно ръководство с държавна субсидия и свобода на коалиране и кандидатстване по Европейските проекти и коопериране с бизнеса. Изискването за децентрализация на науката да бъде обосновано с Европейските документи в областта;

Действието на българските учени трябва да измести симулирането на действие. Само по този начин ще променим законодателната база и реалното значение на науката и образованието за държавата и хората.

Впрочем на 7 декември 2007 г. в Софийския градска съд започва дело срещу БАН за непровеждана на структурна реформа от страна на Централно управление на БАН. В структурата на БАН не съществуват Институт по европеистика и Институт по политология. Къде тогава се правят изследванията на най-новия исторически период на държавата ни? Просто не се правят, забранени от старите кадри на науката, старите функционери на БКП/ вече БСП или "безпартийни", но все още функционери на старата система в новата ситуация на страната ни след 1989 г.

Нужни са обединени усилия на малкото на брой хора учени от различни поколения, включително и докторантите, за да се промени статуквото. Но се искат и знания за ситуацията в Европейските университети и изследователските звена, формирани в тях. Цялата информация е в Интернет. Иска се и решителност и постоянство, а не стихийна емоция, за поставяне на сериозните проблеми пред правителството и парламента и искането на оставки и отнемане на права за несправяне с работата.

За всеки случай си оставям телефона и мейла - 02-8 77 65 91 и ljubima@abv.bg , но моля да бъда потърсена след 15 септември, когато учителите ще започнат учебната година със стачка. Дано поведението им посочи пътя, който и българските учени трябва да следват. Ако въобще са учени, ако искат да има наука и висше образование в България.

Защото българчетата с основание предпочитат университетите в развитите държави на Европа и света, за да са сигурни в стойността на дипломите, които получават, за да са сигурни, че те им осигуряват добър старт в живота. Винаги препоръчвам на младите хора поне една магистратура в някоя от старите държави-членки на Европейския съюз.

Самата аз, вече като хабилитиран учен, завърших през 2003 г. една виртуална магистратура по "Медии и междукултурна комуникация" на Европа-университет "Виадрина", за да имам правоспособност за работа по Европейската комуникационна политика, която, разбирате, че не се изучава в българските висши училища, нито е обект на изследване в институтите на БАН. Българските дипломи на висшистите са под въпрос в държавите-членки на Европейския съюз. А и не само там.