Революцията на пингвините – България отива натам, откъдето Чили се връща

Както е добре известно, 43-тото Народно събрание прие на първо четене в пленарна зала Законопроект за предучилищното и училищното образование, внесен от ГЕРБ. Най-очебийната промяна, която се търси с него, е следната – държавни субсидии за частните училища и детски градини. Уверението от партията на Бойко Борисов, изказано от председателя на парламентарната комисия по образование Милена Дамянова, е, че субсидии ще бъдат давани само за обучение.

ГЕРБ за частните училища: Там ще има субсидии само за обучение

Частните училища ще получават средства от държавата само за обучението на децата, каза председателят на парламентарната комисия по обра...

Прочети повече

В презентация за образованието в Чили, направена от Раймонд Гутиерес в социален център "Аделанте", се оказа, че през януари тази година южноамериканската страна е приела закон, с който задължава училищата си да решат дали искат да са частни или общински. Това трябва да стане в срок от две години. Досега в Чили е имало три вида училища – общински, частни и частни, дотирани с държавни субсидии.

Защо примерът е Чили?

Просто и крайно интригуващо – защото Аугусто Пиночет поставя основите на системата, при която частни училища получават държавни средства. Точно това разказа г-н Гутиерес, студент в UASH (Университет Сантяго де Чили). Раймонд Гутиерес е роден в България – майка му е българка, а баща му е чилиец, който емигрира в България заради жестоките репресии на Пиночет в страната.

Раймонд разказа, че в Чили урокът с образованието още не е научен – вече 97 години. Защото през 1918 година за пръв път чилийски студенти поставят три искания за висшето образование в родината си – автономия, академична свобода и участие на студентите в избора на ректори. И го искат от Университета в Кордоба, Аржентина - защото там имат свободата да демонстрират позицията си.

С идването на власт на Пиночет през 1973 година, образователната система на страната на всяко едно ниво претърпява неолиберална реформа, след като преди това образованието е държавно – по време на комунистическата партия. Точно по това време се формират първите частни училища и университети, които се превръщат в начин да се печели от образование. Държавата изоставя държавните училища т.е. основното и средното образование, като предава финансовата грижа за тях на общините. С други думи – ако си богата община, има по-качествено образование, ако си бедна – оправяй се. Логично се появяват и частни училища. На всичкото отгоре при кандидатстуденските изпити се въвежда унифицирана точкова система, като за да влезеш в най-добрите учебни заведения, трябва да изкараш определен брой точки, като плащаш, за да се явиш на изпит – 19 хил. песос или около 52 лева, при минимална заплата около 225 хил. песос според официална статистика на ООН. Ако не успееш – отиваш там, където можеш да изкараш. Разбира се, с най-високи критерии са държавните университети, а в частните е далеч по-лесно да влезеш. Но и там се плащат такси, което вкарва в употреба системата на студентските заеми. И когато някой иска да учи, а не бъде допуснат до качествено държавно учебно заведение, на ред са частните. Там, където нямаш гаранция за качество на образованието и гаранция, че със специалността, която следваш, ще можеш да си намериш работа, категоричен е Раймонд.

На първо четене - детските градини и частните училища със субсидии

Частните училища и детски градини вече ще могат да получават субсидия от държавата. Това реши Народното събрание с приемането на Зако...

Прочети повече

Протестът

Връх на борбата за връщане към корените на образованието – знанието чрез различни гледни точки и не подчинено на търговското начало, е т.нар. Революция на пингвините. Тя избухва точно заради таксата, която се налага за кандидатстудентските изпити. Революцията е продължение на събития от 2001 година – т.нар. Мочилясо, когато има големи протести срещу решението безплатните транспортни карти за учащи да могат да се ползват само два пъти на ден. Пикът на Революцията на пингвините, която е кръстена така заради униформите на учениците, е в края на май месец, като в един момент 1 млн. ученици окупират и блокират стотици училища в цялата страна.

Вторият голям пик на протестите е през 2011 година. Тогава вече и ученици, и студенти протестират крайно активно. Паметна е датата 4 август – в чилийската столица Сантяго е наложена забрана на сутрешен протест на учениците, а е разрешен следобеден на студените. Следва невиждани безредици – цял ден обстановката е като гражданска война, правят се барикади, има куп боеве с полицията, а буквално всеки един гражданин се включва в протестите и с блъскане на кухненски съдове в ръка от кажи-речи всеки демонстрант се създава невъобразим шум в продължение на часове. Истинският резултат от тези две впечатляващи години обаче се вижда чак сега – с образователната реформа на християндемократите и комунистите, които са на власт в Чили. Защото освен категоричният избор дали да си изцяло частно училище или не, се премахва и загробващата точкова система за влизане в най-добрите университети. Тази, която изгражда и поддържа едни и същи елити.

Самият Раймонд участва активно в протестите. Заедно със свои другари през 2006 година той окупира училището, в което учи, като правят страховита триметрова барикада при оградата, за да не позволят на полицията да влезе. В Чили, когато видиш на училищна ограда и на вратата, че е сложен стол с увити около решетката крака, значи има окупация, споделя той.

Културата на чилийския протест

Местан откри защо ромите отпадали от училище

Настоявам за нарочна държавна политика и програма относно предучилищната подготовка и образование. Необходими са 200 млн. лева, за да и...

Прочети повече

Свикнахме да бъдем арестувани, да бъдем бити, да правим барикади, да отвръщаме на полицейското насилие. Когато ти е за пръв път, страхът е голям. После претръпваш - осъзнаваш, че можеш да се пребориш за справедлива кауза, че малко бой не е краят на света.

По-важното е, че с окупациите се научихме да се борим за правата си, казва Раймонд. И споделя, че в Чили има традиция – 29 март и на 11 септември са дни на протест. 29-ти март е Денят на младия борец – тогава се чества паметта на братята Рафаел и Едуардо Вергара Толедо, които са убити през 1985 година от режима на Пиночет. А на 11 септември, 1973 година на власт идва Пиночет, с активната подкрепа на Ричард Никсън и САЩ. На тези два дни, в Сантяго има цели квартали, в които токът се спира, даже централно от енергийните компании. Защото има и друга традиция – с вериги да се предизвикват къси съединения по кабелите. Как – просто хвърляш парче верига, което се увива около жиците и прави белята.

Логичният въпрос

Топлата вода е отдавна открита - знанието е безценно, то е социално благо. При явното отрицание на управляващите да го приемат и да се грижат да си остане социално благо, трябва ли да стигаме до момент, в който ние ще стигнем до изводите на чилийския опит? Както Раймонд каза - на 15-16 години ми се наложи да взимам решения и да правя неща, които никой младеж не трябва да прави. Защото образованието, но не изкривеното, е прозорецът към света.