КТ "Подкрепа": Законопроектите за образованието поставят учителите на колене

Никъде в закона учителите не откриват заложена възможност професията на учителя да стане регулирана. Макар че цяла година им се обещаваше, след политическите избори това обещание вече е безвъзвратно забравено.

Джон Рейвънкрофт за Actualno.com: Профилираното образование е предимство

Доктор Джон Рейвънкрофт е заместник-декан на Moray House  of Education. Той е председател и директор на Шотландския сензорен центъ...

Прочети повече

Вместо него, обаче, в желанието за реформиране на системата откриваме едно хаотично заложено кариерно развитие, в което учителските длъжности са безкрайно неясни по времетраене и се губят при смяна на работното място, посочват синдикатите, цитирани от КРОСС.

От КТ "Подкрепа" допълват:

Учител, достигнал до високата кариерна длъжност „Главен учител", я губи, ако смени учебното заведение. Другият парадокс е, че педагог, който иска да стане директор, може да го стори само с три години стаж, при това не по управление на образованието. Същият педагог, ако иска да се изгради кариерно, би трябвало да изработи поне 10 години стаж за първата кариерна длъжност - „Старши учител".

В световните образователни системи има традиция учителската професия да бъде в категорията „Държавен служител". Този прекрасна практика, обаче, за пореден път не присъства в проектите за закон. И въпреки че българският учител не е държавен служител, на него в проектозакона му се вменява задължително атестиране, което се прилага само към държавните служители.

Учителите ще получат допълнително възнаграждение за постигнати резултати

По бюджетите на общини да бъдат предоставени 4 289 645 лв. за изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати от педаг...

Прочети повече

Синдикат „Образование" е предлагал много пъти да се изработят компенсаторни механизми, които да съхранят българския учител до увеличаващата се пенсионна възраст. В Европа и света имат отлични практики в помощ на учителите, които са натрупали стаж и възраст и те са: намаляване на седмичното и годишното натоварване на педагогическите специалисти с възрастта; прилагане на година за квалификация на няколко години педагогически стаж; използване на допълнителното натоварване над седмичната норма, като основание за по-ранно пенсиониране и много други. Авторите на проектите вероятно не знаят, че средната възраст на българския учител е 59 години, а работното му време често преминава психологическата граница от 50 часа седмично. Защото, ако знаеха това, щяхме да видим в закона възможности за прилагане на тези спасителни механизми за запазване достойнството и ефективността на учителите, които работят над 60- годишна възраст.

В проектите за закон не виждаме и възможността млади учители да влязат и останат в системата. Не откриваме мерките, които биха ги задържали в образователната система. Синдикат „Образование" многократно е предлагал младите учители да започват своята кариера със средната за страната заплата. Предлагаме също тези млади учители, които са успешни, да имат възможност за бързо кариерно развитие -хоризонтално и вертикално.

Много важно за българския учител е той да е достойно и обективно поставен между своите колеги. В момента виждаме огромен хаос по отношение на натоварването на учителите по различни предмети и голяма дискриминация при заплащнето на труда на директори и учители.

Ние от „Подкрепа" предлагаме всички основни учителски и директорски заплати да бъдат еднакви, каквато е световната традиция, а разликата да идва от допълнителните плащания. Седмичното и годишното натоварване на учителите по всички дисциплини също трябва незабавно да се изравни, каквото е и решението на комисията по дискриминация.

Учителският синдикат иска 5% от БВП да отива за образование

Пет процента от брутния вътрешен продукт искаме да бъде отделен за образование за 2015 г., заяви днес пред журналисти председателят на ...

Прочети повече

Ако към българския учител не се подходи достатъчно отговорно и с необходимото уважение, изграждано през вековете, ако педагозите не бъдат поставени в европейските принципи на работа, то всеки нов проект за образователен закон е обречен на неуспех, а България няма да излезе от негативните световни класации за най-евтино и най-неуспешно образование.