До 10 години България остава без физици, химици и машиностроители

Поради факта, че само 30 на сто от абсолвентите се реализират по специалността си, а и заради демографския срив, кандидатите да учат са намалели за последната година с 15 000. Обявените 71 000 свободни места са били с 9000 повече от броя на абитуриентите, очерта друг проблем Фъртунова. Тя допълни, научната кариера също не е привлекателна за младите, защото докторантите във всички 51 вуза у нас са едва 10 000.

Клисарова: Университети няма да бъдат затваряни

Трябва да модернизираме българското образование, като запазим обаче добрите традиции. Това заяви пред ТВ7 министърът на образованието А...

Прочети повече

От МОН смятат, че реформата трябва да осигури лесен вход в университетите и строг контрол на изхода. Обсъжда се вариант акредитацията на висшите училища да се извършва от международни експерти. Ректорите на Икономическия университет проф. Пламен Илиев и на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" проф. Боян Медникаров бяха категорични, че Националната агенция за оценяване и акредитация не си върши работата. Според тях трябва да се промени и рейтинговата система, чрез която идва 75% от финансирането на университетите. Двамата смятат , че тежестта на показателя "реализация" трябва да се коригира, тъй като в София са концентрирани голяма част от бизнеса и администрацията и вузовете от страната не могат да мерят сили с тези от столицата.

"Губим и външни пазари. Азиатците и турците, на които разчитахме, вече са много по-напред от нас в сферата на образованието и едва ли ще имаме наплив на студенти от тези страни. Затова държавата трябва да ни посочи нови стратегически пазари", настоя проф. Анна Недялкова, президент на ВСУ "Черноризец Храбър".

Ректорите приемат идеята на МОН да се въведе смесено финансиране на вузовете с участието и на бизнеса.